Днес не беше начало.
Днес беше потвърждение.
Потвърждение, че Театрална трупа „Антеа“ върви по правилния път.
Че това, което правим, има смисъл.
Че когато хората излязат на сцена с душа, публиката го усеща… и отвръща със сърце.
„Колко е важно да бъдеш несериозен“ не беше просто постановка.
Беше празник на живия, истинския, човешкия театър.
Театър без претенции, но с много истина.
Без поза, но с огромна любов.

Тодор Георгиев –
режисьор, който не командва, а води.
Който не натиска, а вярва.
Който знае как да събере различни хора и да ги превърне в отбор, в трупа, в семейство.
Благодаря ти, че ни даде посока, смелост и спокойствието да бъдем себе си на сцената.

Виолета Георгиева –
текст с характер, с хумор, с дълбочина.
Думи, които не стоят на хартия, а оживяват.
Сценарий, който позволява свобода, смях и истина.
Благодаря ти за думите, които ни даде, и за доверието да ги изживеем.

А публиката…
Ей, хора… ВИЕ БЯХТЕ ВСИЧКО!
Пълна зала.
Аплодисменти на крака.
Смях, който не се пести.
Любов, която се усеща.
Без вас театър няма.
Без вас сцената е просто дъски.
Днес вие ни дадохте енергията да продължим, вярата, че си струва, и онова усещане, че сме заедно.

И да –
в една от главните роли беше козата Комня.
Символ на свободата, на живия театър и на това, че когато си истински, хората те обичат безусловно.

След представлението…
ни приеха като приятели в ресторант „Вкусно“.
Не просто за купон, а за споделяне, смях, наздравици и онова сладко отпускане след добре свършена работа.
От сърце – благодарим ви!
Това беше третата ни постановка.
И ако някой още се чуди –
Антеа не е момент. Антеа е път.

Продължаваме.
С още хъс.
С още любов.
С още публика.
Следва продължение.

Христо Бардуков